Враца. Централна стена, сектор „Централна част“.
От няколко години оглеждаме тази част на Централна стена. Съвсем просто може да се опише с едва няколко думи - гладка, трудна и импозантна. Тук са съсредоточени едни от най-дългите и въздушни алпийски маршрути в България, с височина достигаща до около 400 метра. Вече не се сещам колко пъти сме се взирали в нея, чертаейки мислени линии. И винаги някъде, бъдещите ни проекти биваха разбивани, дали в гладък и невъзможен участък за свободно катерене, дали в някой пасаж с ронлива скала, или нелогично преминаване. Уви, всичко логично бе направено отдавна...
И така неусетно стигнахме до извода, че Стената е започнала да ни отеснява.
Преди около седмица, обсъждайки вариант за евентуална нова линия, Мечката ми изпрати снимка с поредната си идея. Не таях особена надежда за нещо смислено. Всичко беше многократно проучено, всеки метър отдавна е преровен и изследван. Идеята му беше повече от добра. Оказа се възможно най-доброто предложение от дълго време насам - перфектна линия, провираща се между номера 12 и 13. Даже се учудих как не сме я видели по-рано. Може би защото знаех, че преди години Иво Нинов точно там бе започнал нов маршрут и инстинктивно погледът ми прескачаше тази част на стената. Веднага му се обадих за да го питам дали има нещо против да я продължим.
Нямаше... даже се зарадва.
Това означаваше, че имахме нов проект, а той имаше своите три сродни души - Станислав (Мечката), Благовест Цолов и аз – Мартин.
Всичко ни отне 3 дни. Не бързахме, искахме да се получи повече от красива. Стилът на изкачване бе единственият възможен за създаването на алпийски маршрут- прокаран изцяло от долу нагоре със свободно и изкуствено катерене. Всичко носехме с нас, целият ни нужен цирк. От инвентар и бивачни съоръжения, до храна и вода за 3 дни (бяхме решили след достигането края на въжетата, направени от Иво Нинов, да се върнем, след което да продължим нагоре без слизане от стената). Най-вече искахме борба, нещо с което да се захванем и да се борим със сърце и желание. Хич не търсихме бърз и лесен път нагоре, напротив, внимателно подбирахме терена. Трябваше да има само красиви въжета по хубав релеф. Акцент бе катеренето със собствено осигуряване и минималното поставяне на болтове. Щастливи сме, че финалът ни възнагради. За пръв път пробихме право нагоре по надвесената 100 метрова плоча, намираща се след характерния траверс в горната част на стената. Прекрасна скала. По време на прокарването имахме трудни моменти. Имахме дъжд, имахме и пороен дъжд, студ, умора, имаше и прекомерно количество храна (Бобката и Мечката са по продоволствието, за което никой в последствие не съжаляваше ). Всъщност имаше от всичко.
Казва се Dreamix. Някак си, художественият превод ни звучи така - „Море от мечти“.
Мислим, че е повече от добре. Също така сме сигурни, че това е една от най-красивите линии създавани от нас! Знаем, че няма да е популярна, не сме се стремили към това. Напротив, тя е трудна, сложна и ангажираща. Не е безопасна, има вероятност за големи падания. Но пък точно тези и характерни черти, ще я правят повече от желана, макар и за шепа хора...
Малко инфо.
Тур “Dreamix” 350м., 7а+, А2+ кат. 8 въжета.
Първо изкачване 8-10 ноември 2019 г. в свръзка от Станислав Атанасов, Благовест Цолов и Мартин Маровски.
Някои от въжетата са дълги. За линия от над 350 метра има само 8 въжета.
Все още се работи по линията, предстои свободното преминаване на повечето въжета. При премиерата, изкуственото катерене достигна до категория от реално А2+. 1 въже 55м. 1 болт, 5 клина. 6b кат.
2 въже 40м. 2 болта, 4 клина. 7а+ кат.
3 въже 35м. 4 болта. 7а, А2+ (7b?) кат.
4 въже 50м. 3 болта. А2+, (7а+?) кат.
5 въже 40м. Лесно катерене. Излиза се на траверса.
6 въже 45м. 3 болта, 3 клина. (6c?) кат.
7 въже 55м. 5 болта, 7а+, А1+, (7c-8..?) кат.
8 въже 30м. Винкел. 6 кат, общо с линията на Гьоко.
История.
Първо и половината от второ въже са направени на два пъти от Иво Нинов с различни партньори. Първи опит с Иван Шанов и Асен Христов през май 95, изкатерено едно въже и се отказват заради жегата и тревата. Втори опит с Илиян Кинов 2010 изкатерено още едно въже и се отказват поради същите причини. Сега тези две въжета са преправени и обединени в едно въже от 55 метра. Третият опит е през ноември 2012. от Стоян Тодоров- Мулето, Калин Чалъков и Емил Маринов.Тогава са направени нови 20 метра от следващото трето въже (сегашно второ).
Маршрутът е затворен за изкачвания!
